17 mar 2012, 23:42

Чудовище

  Poesía
713 0 0

Чудовище

 

Ти се питаш какво съм аз? 

Отговорът е толкова ужасен! 

Под мойта маска от красив порцелан 

бди тъмен злодей, кръвопиещ и опасен… 

 

Ти виждаш блестящи очи, 

всъщност са мътни и много коварни! 

Тялото ми от разтопени души, 

магма от мъртви, и нещастни, и страдални! 

 

С поглед вцепеняващ, недраг 

без чувства, особено пък красиви. 

Аз съм твоят вечен, черен, смъртен враг 

и ще изпия спомените ти щастливи. 

 

Може би се питаш защо? 

Но не знам вече - не мога да кажа. 

Желая кръвта на всяко същество! 

От плътта му на хляб обичам да си мажа. 

 

И най-потресаващо е, 

че сред хората се мъкна и бродя 

и не смей да махаш маската ми, че 

ще ме видиш как като чудовище ходя. 

 

Искрено посветено на всички, които се правят на такива,

каквито всъщност не са!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...