17 mar 2012, 23:42

Чудовище

  Poesía
716 0 0

Чудовище

 

Ти се питаш какво съм аз? 

Отговорът е толкова ужасен! 

Под мойта маска от красив порцелан 

бди тъмен злодей, кръвопиещ и опасен… 

 

Ти виждаш блестящи очи, 

всъщност са мътни и много коварни! 

Тялото ми от разтопени души, 

магма от мъртви, и нещастни, и страдални! 

 

С поглед вцепеняващ, недраг 

без чувства, особено пък красиви. 

Аз съм твоят вечен, черен, смъртен враг 

и ще изпия спомените ти щастливи. 

 

Може би се питаш защо? 

Но не знам вече - не мога да кажа. 

Желая кръвта на всяко същество! 

От плътта му на хляб обичам да си мажа. 

 

И най-потресаващо е, 

че сред хората се мъкна и бродя 

и не смей да махаш маската ми, че 

ще ме видиш как като чудовище ходя. 

 

Искрено посветено на всички, които се правят на такива,

каквито всъщност не са!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...