17 мар. 2012 г., 23:42

Чудовище

714 0 0

Чудовище

 

Ти се питаш какво съм аз? 

Отговорът е толкова ужасен! 

Под мойта маска от красив порцелан 

бди тъмен злодей, кръвопиещ и опасен… 

 

Ти виждаш блестящи очи, 

всъщност са мътни и много коварни! 

Тялото ми от разтопени души, 

магма от мъртви, и нещастни, и страдални! 

 

С поглед вцепеняващ, недраг 

без чувства, особено пък красиви. 

Аз съм твоят вечен, черен, смъртен враг 

и ще изпия спомените ти щастливи. 

 

Може би се питаш защо? 

Но не знам вече - не мога да кажа. 

Желая кръвта на всяко същество! 

От плътта му на хляб обичам да си мажа. 

 

И най-потресаващо е, 

че сред хората се мъкна и бродя 

и не смей да махаш маската ми, че 

ще ме видиш как като чудовище ходя. 

 

Искрено посветено на всички, които се правят на такива,

каквито всъщност не са!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...