2 jul 2015, 18:18

Чуй 

  Poesía
515 0 4

Бързаш ли, бързаш човече, поспри се!
Все ще пристигнеш до кривата круша.
Чуй го животът - за теб е написан,
само да имаш сърце да го слушаш.

Чуй рано сутрин как идва на пръсти -
тихо, без шум, да не пръсне росата -
новият ден, и с косите си ръси
облаци смях и крайбрежна позлата.

Чуй как се будят в листака врабците,
как се отърсват от сънища птичи.
Чуй как заспиват следнощно щурците,
дето по твоите сънища тичат.

Чуй как се ражда любов от ръката
в нечия друга ръка утолена...
Пее животът стогласна кантата
в топлата божия длан укротена.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??