Чуй
Бързаш ли, бързаш човече, поспри се!
Все ще пристигнеш до кривата круша.
Чуй го животът - за теб е написан,
само да имаш сърце да го слушаш.
Чуй рано сутрин как идва на пръсти -
тихо, без шум, да не пръсне росата -
новият ден, и с косите си ръси
облаци смях и крайбрежна позлата.
Чуй как се будят в листака врабците,
как се отърсват от сънища птичи.
Чуй как заспиват следнощно щурците,
дето по твоите сънища тичат.
Чуй как се ражда любов от ръката
в нечия друга ръка утолена...
Пее животът стогласна кантата
в топлата божия длан укротена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Мачикян Все права защищены
