Ела и пробвай мойте дрехи
и виж удобно ли живея в тях.
Нима приличат ти на рицарски доспехи,
които пазят ме от всеки враг?
Опитай да износиш мойто бреме,
то заедно със дрехите върви.
Чуждият живот трудно се живее,
дори примамливо за други да блести.
Виж го отразен в твойто огледало,
той е същият, но с друг герой.
От близо всичко е съдрано,
по дрехите се виждат дупките от бой.
Ела и влез в моите обувки,
опитай да изминеш част от моя път.
Тогава ще усетиш колко са подути
краката, с които бродя по света.
Ела и пробвай мойте дрехи!
Как са, добре ли ти стоят?
Събличаш ги? Да не би да са ти тесни?
Сега разбираш колко стягат мойта гръд...
Аз не търся по света шивачи,
не искам нови кройки или платове.
Всяка дупчица за мене много значи,
от там прозират и неизвършените грехове!
© Ваня Йорданова Todos los derechos reservados