Чужда
Аз знам защо си толкова красива -
защото моя вече ти не си,
едва когато нещо си отива,
оценяш го напълно ти.
Обичах те от все сърце
и нощем теб сънувах -
как галя твоите ръце,
как с устни аз по теб рисувах.
Но вече чувствам, че си чужда,
дори да ме залъгваш ти,
че от мене имаш нужда
и за мен сърцето ти тупти.
Любов щом липсва - се усеща
в гърдите, като смъртна рана,
пробожда те кама гореща
и само болката остава...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Калин Станчев Todos los derechos reservados
