Защо се мъчим да дефинираме
всички емоции и чувства в нас?
Аз знам,
не можем просто да ги игнорираме,
но виждам,
че от определенията им ни е някак страх...
Какво е болката,
защо ни плаши?
Нима е нещо толкоз зло?
Защо не можем под контрол да я поставим?
И защо без нея сякаш сме в грях...
Боли, когато физически се нараниш;
боли и когато обичан, си разлюбен;
боли, когато си обиден,
обичай - това е незавиден...
Боли ни винаги, дори от нищо,
и болката ни става тежко чувство...
Защо отделяме толкова внимание
на болката и всякое страдание...
Защо не ги оставим да преминат тихо
и да се радваме на живота си отблизо...
Или е по-добре да сме като призраци,
търсещи на всяка болка признаци...
© Димо Todos los derechos reservados