Чувства... Болката

dimex666 (Димо)
33 13

Aug 27, 2012, 10:21 AM

Poetry » Phylosophy

513 0 2

Защо се мъчим да дефинираме
всички емоции и чувства в нас?
Аз знам,

не можем просто да ги игнорираме,
но виждам,

че от определенията им ни е някак страх...

Какво е болката,

защо ни плаши?

Нима е нещо толкоз зло?

Защо не можем под контрол да я поставим?

И защо без нея сякаш сме в грях...

Боли, когато физически се нараниш;
боли и когато обичан, си разлюбен;
боли, когато си обиден,
обичай - това е незавиден...

Боли ни винаги, дори от нищо,

и болката ни става тежко чувство...

Защо отделяме толкова внимание
на болката и всякое страдание...
Защо не ги оставим да преминат тихо
и да се радваме на живота си отблизо...
Или е по-добре да сме като призраци,
търсещи на всяка болка признаци...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Enena (Елена Нинова)

2012-08-30T20:58:23+03:00

Болката трябва да се изживее,за да премине.Много добре си я описал.Поздравявам те!
dimex666 (Димо)

2012-08-27T11:04:12+03:00

Подредеността не е цел на този стих! Нито е цел да е учител за нещо или на някого.Просто в него всеки може да си хареса по нещо...Нещо по което да помисли! Мислих да го си го преработя,но предпочетох да го оставя в суров вид,именно за да оставя възможност на всеки да го разбере по свой начин и евентуално да си хареса нещо от него...