Моментите с теб са красива приказка, една завършена любовна история... 

Идваш до мен.

Погледите ни се срещат. 

Скриваме вълението зад свенливите си усмивки. 

Виждам блякъсът в очите ти. 

Обичам този поглед, вперенините ти в мен очи... 

Какво ли искаш да ми кажеш с тях? 

“Минута още може ли да си открадна?”

или...Не ми признавай. Прочетох всичко. 

Очите говорят вместо теб - издадоха те неведнъж. 

Съгласна съм да полетим далеч, забързано и без посока. 

Защото знам, че с теб си заслужава... 

Защото, когато емоциите вземат превес, ние сме безсилни. Не се интересуваме от разума- кое е правилно, кое не е. И някак си успяваме да заглушим всички мисли. Слушаме само това, което нашепва душата ни. 

Това изгарящо желание, бушуващите в нас емоции... Означават нещо! Означават “Любов”.