22 ago 2013, 14:39

Чувствителните

1.3K 0 9

 

Чувствителните днес не се котират,
не са за този свят жесток.
Със себе си се борят и не спират,
приемайки поредния урок.

 

Чувствителните даже са излишни,
кому е нужна тази доброта?
За разлика от времена предишни
животът не е рай, а е борба.


Чувствителните могат да говорят,
да изразят нещата в стих,
в мелодия или във проза
ще разкодираш погледа им тих.

 

Чувствителен да си - е рядко
явление във наши дни,
ако не си такъв, когато
те нараняват – няма да боли.

 

Чувствителен, дали е старомодно?
Опитвам се да разбера.
Не всекиму обаче е възможно
да има усет и душа.

 

17.08.2013

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави за истинското стихотворение!
  • Не казваш по различно от мен Камелия ...Всеки си го е казал с неговите думи. Аз не съм позитивно настроена към света, а реалистично! Тук изказах само една от гледните точки, но ъгли за поглеждане много..
    Поздрави!
  • Не съм съгласна, Санвали!!! Аз игнорирах доста неща в живота си, от които бях разочарована, защото бях прекалено наивна и доверчива, но това съвсем не попречи на моята дълбока чувствителност!!! Дори напротив, преди насочвах към всички моя позитивизъм, а сега съм го концентрирала във отсята и стойностна среда, в която съм се съсредоточила и повече от всякога раздавам себе си, доброта и обич, а Бог ми го връща стократно!!! Вярно, че в доста от случаите боли и горчи, но това е сладостта на живота, да пролееш Христовите сълзи, извоювайки и постигайки своя конфорт, синхрон и душевно равновесие!!! Желая го на всички!!! Поздрави!!!
  • Добротата.., мисля наистина е рядкост...Хората изграждат все повече стени около себе си от които губят чувствителността си, защото да чувстваш значи и да страдаш..но всеки прави своя избор!! Поздрави!! Чудесен философски стих!
  • Благодаря Ви, в един отбор сме!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...