22 авг. 2013 г., 14:39

Чувствителните

1.3K 0 9

 

Чувствителните днес не се котират,
не са за този свят жесток.
Със себе си се борят и не спират,
приемайки поредния урок.

 

Чувствителните даже са излишни,
кому е нужна тази доброта?
За разлика от времена предишни
животът не е рай, а е борба.


Чувствителните могат да говорят,
да изразят нещата в стих,
в мелодия или във проза
ще разкодираш погледа им тих.

 

Чувствителен да си - е рядко
явление във наши дни,
ако не си такъв, когато
те нараняват – няма да боли.

 

Чувствителен, дали е старомодно?
Опитвам се да разбера.
Не всекиму обаче е възможно
да има усет и душа.

 

17.08.2013

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави за истинското стихотворение!
  • Не казваш по различно от мен Камелия ...Всеки си го е казал с неговите думи. Аз не съм позитивно настроена към света, а реалистично! Тук изказах само една от гледните точки, но ъгли за поглеждане много..
    Поздрави!
  • Не съм съгласна, Санвали!!! Аз игнорирах доста неща в живота си, от които бях разочарована, защото бях прекалено наивна и доверчива, но това съвсем не попречи на моята дълбока чувствителност!!! Дори напротив, преди насочвах към всички моя позитивизъм, а сега съм го концентрирала във отсята и стойностна среда, в която съм се съсредоточила и повече от всякога раздавам себе си, доброта и обич, а Бог ми го връща стократно!!! Вярно, че в доста от случаите боли и горчи, но това е сладостта на живота, да пролееш Христовите сълзи, извоювайки и постигайки своя конфорт, синхрон и душевно равновесие!!! Желая го на всички!!! Поздрави!!!
  • Добротата.., мисля наистина е рядкост...Хората изграждат все повече стени около себе си от които губят чувствителността си, защото да чувстваш значи и да страдаш..но всеки прави своя избор!! Поздрави!! Чудесен философски стих!
  • Благодаря Ви, в един отбор сме!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...