Любов си ти – прекрасна, негреховна,
любов – в живота, който ни събра!
Но пихме с теб от чашата отровна,
когато чувство някакво преля...
Изтече върху пода и го смачкахме,
превърнало се в купчинка от прах!
И разпиля се... ала без да плаче,
възкръсна в нас и мигом отлетя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse