30 ene 2020, 17:53

Чувство

  Poesía
963 0 0

Чувства

 

Всеки говори за мечтите свои.
Най-често пишем за любовта.
Дали от радост или мисли мои,
аз зная има страх от страстта.

А тя напредва, идва без да пита,
в коя възраст живееш с любовта.
Ти мълчиш и мисълта ти скита,
да срещаш старост не си готов.

Чувствата напират в човешка гръд,
на нишки те разкъсват, но докосваш
нежността, огъня на твоята плът,
отпиваш от тишината и прощаваш.

Светът е твой и всеки те обича,
в ефира себе си намираш и още кой.
Приятелю спокойно те нарича,
а душата ти изгаря и не е в покой.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...