Всеки говори за мечтите свои.
Най-често пишем за любовта.
Дали от радост или мисли мои,
аз зная има страх от страстта.
А тя напредва, идва без да пита,
в коя възраст живееш с любовта.
Ти мълчиш и мисълта ти скита,
да срещаш старост не си готов.
Чувствата напират в човешка гръд,
на нишки те разкъсват, но докосваш
нежността, огъня на твоята плът,
отпиваш от тишината и прощаваш.
Светът е твой и всеки те обича,
в ефира себе си намираш и още кой.
Приятелю спокойно те нарича,
а душата ти изгаря и не е в покой.
© Йонка Янкова Todos los derechos reservados