Бяла, ефирно-прозрачна мъгла,
засипваща стъпки на хвърлей в прибоя зад мен,
вървя напосоки-без радост, нито с тъга,
просто скитам в края на сушата и на късия ден.
Краткото лято наднича над пъстрия пристан,
прибрало си птиците и топлите нощи.
Старички лодки мързеливо се плискат,
с копнежа един - да си поплават все още.
Мъглата се вдига, проблясват звезди,
с престорена веселост мигат.
Вървя до прибоя, не оставям следи,
Да вървя към безкрая ми стига. ...