3 feb 2008, 7:56

Цигулката... 

  Poesía
1224 0 18



Ярка светлина реже
нечии тъжни
                           очи.
Ах, цигуларю, свири
ми, свири.
Навярно са
сълзи солени
или
болките
на капки дъжд минорно
                       разпилени.

Приятелю,
единствен ти, свири...
Разделяй доброто
                      от злини.
Добавяй бели рози
в човешките мечти.
И никога не
                 позволявай
да отнемат моята душа,
която всъщност е
                       цигулката...

© Любослава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??