Feb 3, 2008, 7:56 AM

Цигулката...

Poetry

1.6K 0 18

Ярка светлина реже
нечии тъжни
очи.
Ах, цигуларю, свири
ми, свири.
Навярно са
сълзи солени
или
болките
на капки дъжд минорно
разпилени.

Приятелю,
единствен ти, свири...
Разделяй доброто
                      от злини.
Добавяй бели рози
в човешките мечти.
И никога не
                 позволявай
да отнемат моята душа,
която всъщност е
                       цигулката...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

аннавлад (Анна Дюлгерова)

Миличка, Любослава отворих един твой произволен стих, за да те поздравя за рождения ти ден! Нека се сбъднат всичките ти мечти!

2008-07-14T16:03:57+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Ах, милата ми Любослава!
...момиче с крехка душа на цигулка...
как съм пропуснала тази красота...!!!
Много хубав стих. с обич, прекрасна.

2008-02-11T19:17:48+02:00
perfectstranger (Димитър Станчев)

Чудесно е!

2008-02-04T07:46:04+02:00
tiha_chest (Марина Стоянова)

Цигулката е моят любим музикален инструмент, а твоята поезия е мила, като изплакана мелодия от нея! Продължавай все така

2008-02-04T02:19:59+02:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Харесах! Нежно!

2008-02-03T20:49:13+02:00