13 abr 2006, 10:40

Цинично за самотата

  Poesía
975 0 2



Плувнал в сРамота,
аз изплувам за теб.
Балансирам
като подводница
с подводната си тежест.
Твойта крехка лодка да обърна - няма.
Твойта крехка,
аз,
не бих обърнал,
лодка. Ти ме галиш
като болното си кученце,
         <<Смирение>>

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Огрян Орешников Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!Чудесно!Отлично!!!
    Страхотен стих!
    Страшно много ми харесва!
  • абе мен ме кефи...ама моят вкус не е критерий!въпреки това 6 от мен!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...