13.04.2006 г., 10:40

Цинично за самотата

971 0 2



Плувнал в сРамота,
аз изплувам за теб.
Балансирам
като подводница
с подводната си тежест.
Твойта крехка лодка да обърна - няма.
Твойта крехка,
аз,
не бих обърнал,
лодка. Ти ме галиш
като болното си кученце,
         <<Смирение>>

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Огрян Орешников Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!Чудесно!Отлично!!!
    Страхотен стих!
    Страшно много ми харесва!
  • абе мен ме кефи...ама моят вкус не е критерий!въпреки това 6 от мен!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...