8 feb 2013, 13:34

Цирк

  Poesía
1.1K 0 0

 

                ЦИРК

Живеем в някакъв абсурд.

В цирк превърнаха страната.

За тлъста плячка лъвовете са готови

номера пред публиката да показват.

 

Клоуни, облечени във власт,

зад грим са скрили свойта наглост,

с изрисувани усмивки на лица

шегуват се, а на народа му се плаче.

 

Че започна той умело да жонглира

с мизерната заплата всеки ден.

От днес за утре. Как да стигне?

А следващата още е далеч.

 

Фокусник с магическата пръчка

от цилиндъра си вади пак надежда,

а публиката силно аплодира,

че номерът е нов и неизвестен.

 

Високо там под купола на цирка

въжеиграчи нови уверено вървят напред,

но този цирк със сигурност е същият

и ще го гледаме пак от първия ред.

                

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жулиета Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...