18 jun 2007, 10:00

Country

  Poesía
840 0 5
 

намерих старото си банджо

и шапката с пера

изтърканите джинси на тавана

изтрих праха от старата китара

и сякаш на шега

реших да те поканя

да си посвирим (ей така за кеф)

да пушиме лула и да се смеем

като във стари времена

когато слушах Кеш

и Уили Нелсън

и си мечтаех за езда сред прерии


препусках вчера после спрях

обяздил облаци от прах

пред райската врата застанах гол

( по дяволите този рокендрол )

ела да си посвирим от сърце


събудих се с пресъхнало лице

сънят ми избледнял се сви във кратки,

режисирани несръчно епизоди,

монтирани в калта на мислите

когато няма те - измислям те

и продължавам да мечтая

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...