Jun 18, 2007, 10:00 AM

Country

  Poetry
848 0 5
 

намерих старото си банджо

и шапката с пера

изтърканите джинси на тавана

изтрих праха от старата китара

и сякаш на шега

реших да те поканя

да си посвирим (ей така за кеф)

да пушиме лула и да се смеем

като във стари времена

когато слушах Кеш

и Уили Нелсън

и си мечтаех за езда сред прерии


препусках вчера после спрях

обяздил облаци от прах

пред райската врата застанах гол

( по дяволите този рокендрол )

ела да си посвирим от сърце


събудих се с пресъхнало лице

сънят ми избледнял се сви във кратки,

режисирани несръчно епизоди,

монтирани в калта на мислите

когато няма те - измислям те

и продължавам да мечтая

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...