17 nov 2007, 11:24

Cry-но безсилие

1.3K 0 18
Плача във очите ти...
Не виждаш ли?
Наистина?!
Дори и в огледалото ли?
Роня се в сълзите ти...
Неискано.
Палачът... Не! Палячото!
Печалният.

Плача във очите ти.
Обичам те.
Не искам да го казвам.
Тъй клиширано.
Чакано изригване.
Изливане.
И всичко е замазано.
И криво.

Плача във очите ти.
Със струни.
Дискордно, неподправено
скърбящи...
В схватка са душите ни.
Обрулени.
Огромно недоядено...
Растящо.

Плача във очите ти.
За сбогом!
Обичам те... и толкоз!
Незначително.
Давим се в сълзите си.
Отровени.
Обичам те, но моля...
Заличи ме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • е защо не смотан поет-по добре така от колкото сълзи в очите да редя... не мислиш ли
  • Огромно недоядено...
    Растящо

    Питаш се ами "ако"...
  • Леле, щях да се гръмна, ако го бях пропуснала!!!
    Такъв стих рядко може да се прочете... и то написан от мъж!
  • Тома, винаги си различен и винаги същия...спецификата на поезията ти е безспорна, режеща и категорична...
  • Ма ти си скрита лимонка
    Поздравления за стиха!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...