20 jun 2020, 12:39  

Cтърнище 

  Poesía » Filosófica
673 7 9

Нерядко в чужди ниви каменисти,
където не растат дори сухи драки.
Посели грешки - почваме начисто,
залъгваме се -  утре нов живот ни чака.

 

Да жъне друг горчивите ръкойки,
лъжите на хармана вятър да вършее,
че слепите коне вървят по двойки,
хамбарът се руши...И кой го знае де е?

 

И мелницата мели гнило жито,
и нищо, че нагарча хлябът, и е клисав,
и без туй правим помен с чужда пита,
лукаво мислим: Лук ни ядох, ни мирисах.

 

Какво от туй, че с тебе не посмяхме,
да метнем хляба -  в догоряващо огнище.
По котешки присвити оцеляхме,
в душите скрити носим рани...И стърнище.

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??