Cтърнище
Нерядко в чужди ниви каменисти,
където не растат дори сухи драки.
Посели грешки - почваме начисто,
залъгваме се - утре нов живот ни чака.
Да жъне друг горчивите ръкойки,
лъжите на хармана вятър да вършее,
че слепите коне вървят по двойки,
хамбарът се руши...И кой го знае де е?
И мелницата мели гнило жито,
и нищо, че нагарча хлябът, и е клисав,
и без туй правим помен с чужда пита,
лукаво мислим: Лук ни ядох, ни мирисах.
Какво от туй, че с тебе не посмяхме,
да метнем хляба - в догоряващо огнище.
По котешки присвити оцеляхме,
в душите скрити носим рани...И стърнище.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
