8 jul 2011, 15:01

Цвете

1.2K 0 2

Цвете

 

Не ме разбираш -

от теб не го и искам!

Не го разбираш -

това все пак е този мой живот!

Не го ли искаш -

да искаш, но не можеш,

защото нямаш сили за това.

От мен ги  искаш -

ми вземи си,

щом го можеш!

Аз раздавам -

ти граби!

А сега пък,

може би без мен не можеш;

пристрастен -

щом ме няма, те боли!

Аз бях спасение - отрова,

сега лечението - пак съм аз!

А аз съм само крехко цвете,

което във ръцете си държиш

и пръскам аромат,

а не отрова,

но зная,

ще ме задушиш...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много Ви благодаря за коментарите!
  • Много е кофти, когато човек се чувства неразбран от някой друг!
    Хубаво е!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...