8.07.2011 г., 15:01

Цвете

1.2K 0 2

Цвете

 

Не ме разбираш -

от теб не го и искам!

Не го разбираш -

това все пак е този мой живот!

Не го ли искаш -

да искаш, но не можеш,

защото нямаш сили за това.

От мен ги  искаш -

ми вземи си,

щом го можеш!

Аз раздавам -

ти граби!

А сега пък,

може би без мен не можеш;

пристрастен -

щом ме няма, те боли!

Аз бях спасение - отрова,

сега лечението - пак съм аз!

А аз съм само крехко цвете,

което във ръцете си държиш

и пръскам аромат,

а не отрова,

но зная,

ще ме задушиш...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много Ви благодаря за коментарите!
  • Много е кофти, когато човек се чувства неразбран от някой друг!
    Хубаво е!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...