Цветна леха
Златна роза в дъжд от пеперуди,
красиво запленена от преструвки мъдри,
предречена в море от самота и сълзи
излива своя сок и там се търси.
Самотното кокиче в миг изстина,
в снега стопи се, нежно в звук застина,
пропя невинна песен във безкрая
и потопи се във целувките на рая.
В самотна песен зазвънтя лалето,
препъна се и светна във полето,
подмина огнените думи на поета
и се изправи, дирейки късмета.
Последна в мене грейна орхидея.
Накара ме да прихна да се смея.
Закичи ме със радостна усмивка
и се разлисти, даде ми почивка.
Така цветята тъжни ме огряха,
понесоха ме в стих и ме разсмяха,
поискаха от мен да съм им верен
и аз им дадох този стих премерен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нико Ников Todos los derechos reservados
