Цветна леха
Златна роза в дъжд от пеперуди,
красиво запленена от преструвки мъдри,
предречена в море от самота и сълзи
излива своя сок и там се търси.
Самотното кокиче в миг изстина,
в снега стопи се, нежно в звук застина,
пропя невинна песен във безкрая
и потопи се във целувките на рая.
В самотна песен зазвънтя лалето,
препъна се и светна във полето,
подмина огнените думи на поета
и се изправи, дирейки късмета.
Последна в мене грейна орхидея.
Накара ме да прихна да се смея.
Закичи ме със радостна усмивка
и се разлисти, даде ми почивка.
Така цветята тъжни ме огряха,
понесоха ме в стих и ме разсмяха,
поискаха от мен да съм им верен
и аз им дадох този стих премерен.
© Нико Ников All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
премерен... боже... изсмуканотпръститесъсзор
-
второ идея - за бога, не го прави за деца!
Чак тоя пък те лепя на стената, темата треа да излезе отгоре, позабравихме я нещо!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
пак си измислям приказки
та кво се случи с него
имаш ли идея