Кокиченце съм нежно, бяло, фино,
пробило стара шума, снежна пелена,
главичка съм показала невинно
и търся слънчевата светлина.
Със радост бих била и минзухар -
с одежда златна да блестя в гората,
в букетче сложена да бъда дар,
усмивка само искам за отплата.
Дали пък теменужка да не бъда,
във кралско лилаво да украся,
любов във някой искам да събудя
и аромат от себе си да разнеса.
А може и зюмбюл, със розов цвят -
мечтая... да съм с едри цветове
и с мириса на приказна омая
описана със нежност в стихове.
Лале ако съм гордо и червено,
разтворено под ясен небосвод,
с любовно биле да съм заредено
и чашката ми - пълна със живот.
© Ирена Георгиева Todos los derechos reservados