17 jun 2011, 19:20

Цветно

  Poesía » Otra
701 0 3

Кокиченце съм нежно, бяло, фино,

пробило стара шума, снежна пелена,

главичка съм показала невинно

и търся слънчевата светлина.

 

Със радост бих била и минзухар -

с одежда златна да блестя в гората,

в букетче сложена да бъда дар,

усмивка само искам за отплата.

 

Дали пък теменужка да не бъда,

във кралско лилаво да украся,

любов във някой искам да събудя

и аромат от себе си да разнеса.

 

А може и зюмбюл, със розов цвят -

мечтая... да съм с едри цветове

и с мириса на приказна омая

описана със нежност в стихове.

 

Лале ако съм гордо и червено,

разтворено под ясен небосвод,

с любовно биле да съм заредено

и чашката ми - пълна със живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...