Na-aN (Милена) Na-aN (Милена)
27
14 oct 2007, 14:56

цветове

  Poesía
1.1K 0 8
имаш възможността
да побереш в ръцете си
росата им
да ги прегърнеш
и да вдъхнеш този цвят
или
да събереш бодлите им
от тях да си направиш мигли
за да порежеш
всяка сълза
която има смелост да се бори за душата ти
имаш избор
да бъдеш искащ и обичащ
или да мразиш
всяка слабост
да се научиш да не плачеш
авторитарното сърце да
диша избирателно
и само ако въздухът е с неговото мнение
видях красиво отвисоко
в природата се втъкна нишка
и сякаш се посях във нейната градина
за да порасна
цвят на роза
бодлите много да си ги обичам
и да не давам да ги ползваш за затвор
на своите емоции
повярвай хубаво е само да ме помиришеш

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0