14 oct 2007, 14:56

цветове

  Poesía
1.1K 0 8
имаш възможността
да побереш в ръцете си
росата им
да ги прегърнеш

и да вдъхнеш този цвят
или
да събереш бодлите им
от тях да си направиш мигли
за да порежеш
всяка сълза
която има смелост да се бори за душата ти
имаш избор
да бъдеш искащ и обичащ
или да мразиш
всяка слабост
да се научиш да не плачеш
авторитарното сърце да
диша избирателно
и само ако въздухът е с неговото мнение
видях красиво отвисоко
в природата се втъкна нишка
и сякаш се посях във нейната градина
за да порасна
цвят на роза
бодлите много да си ги обичам
и да не давам да ги ползваш за затвор
на своите емоции
повярвай хубаво е само да ме помиришеш

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...