Цвят не ще цъфти

Сняг вали,

покривка бяла.

Дъжд топи

снега, одеяла.

Той студен е,

ала утешава.

Дъжд се смее,

загрознява.

Локви прави,

ще подгизна.

Зли, лукави,

той пронизва.

Сякаш сяра

ме залива.

Покривка бяла

той затрива.

Ни следа

от сняг остана.

И за беда

откри ми рана.

Сняг студен е,

ала топло прави.

Дъждът студи и

пуска твари.

Вътре ме изяждат,

а навън цъфти.

Грубо ме разяждат,

но не ще ми проличи.

Облаци ще има

и ще се гърми.

И аз наполовина,

с угаснали искри.

Усмивка на лице

пак ще се яви.

Замръзнало сърце,

сиреч не тупти.

Лятото пристига

и ще освети.

Вътре не достига,

цвят не ще цъфти.