6 feb 2015, 7:37  

Цял живот ще те мълча 

  Poesía » De amor
570 0 4

Доволен ли си?
Всичко доуби.
Аз нямам вече сили да възкръсна.
Отиваш си.
С двореца от скали
и пясъчните кули между пръстите.

А аз мълча,
отново те мълча
и трупам зажаднелите ни погледи
в ковчега с неизплакани сълзи –
намразих те до ярост,
не помогна ли?

Изгубих се във твоя лабиринт -
обичахме се
само със условия.
Любов не се облича във игри -
неказаните думи
я отровиха.

Не мога! Няма смисъл.
Отмини!
Отдавна се превърнах във пустиня.
Не се обръщай!
Няма светлини!
В сърцето ми е само мрак и тиня.

Махни се!
Ще остана тук сама!
(Научих да се спирам и отричам.)

А после цял живот
ще те мълча.

И цял живот...
ще те обичам.

© Деси Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Деси...
    Тъжна, но силна е някак лирическата ти.
    (имам пак нещо като предложение "от дълго време вече съм пустиня" или "отдавна се превърнах във пустиня" малко трудно се чете този ред)
  • Много хубаво и докосващо!
    Поздрав и ведър ден!
  • Браво и от мен!
  • Браво, Деси!
Propuestas
: ??:??