Цял живот ще те мълча
Доволен ли си?
Всичко доуби.
Аз нямам вече сили да възкръсна.
Отиваш си.
С двореца от скали
и пясъчните кули между пръстите.
А аз мълча,
отново те мълча
и трупам зажаднелите ни погледи
в ковчега с неизплакани сълзи –
намразих те до ярост,
не помогна ли?
Изгубих се във твоя лабиринт -
обичахме се
само със условия.
Любов не се облича във игри -
неказаните думи
я отровиха.
Не мога! Няма смисъл.
Отмини!
Отдавна се превърнах във пустиня.
Не се обръщай!
Няма светлини!
В сърцето ми е само мрак и тиня.
Махни се!
Ще остана тук сама!
(Научих да се спирам и отричам.)
А после цял живот
ще те мълча.
И цял живот...
ще те обичам.
© Деси All rights reserved.
"от дълго време вече съм пустиня" или "отдавна се превърнах във пустиня" малко трудно се чете този ред)
