Цяла на парчета

От много време

не събирам твойте сълзи

в шепи,

за мене са отровни...

падат върху рамото ми

и горят нашите красиви спомени.

Не се оглеждам вече

да те срещам,

в очите ми не искам

да се отразява

твоята идея с мене...

пропиляно време.

Не се страхувам

да ти кажа

да си тръгваш,

умело се научих да зашивам

всички рани...

научих се да не очаквам много

и другите от мен ще губят...

всеки като тебе

краде от мен безценни знаци

и убива всякакви надежди...

смалявам се във дните си,

в пропиляното си Аз...

След теб ще има още, зная,

светът ми е така устроен,

но за себе си признавам,

загубих ценното си време.

Не чакам да ми върнеш нещо,

моля те, преди да ме убиеш млада,

иди си скоро,

за да мога

да обичам, докато съм цяла.