12 sept 2009, 0:16

Цялата ми идея умря

  Poesía » Otra
581 0 1

Господи,
искам да съм журналист -
с няколко думи прости,
да променям животи,
най-мощно оръжие - белия лист,
и ако никой не задава въпроси,
с гордост да кажа "Аз победих"
Не ми трябва внимание,
нито да виждам на живота красотата,
всяка мъка, всяко терзание,
да превръщам в пир за душата.
И ако още някой жив остане,
нека в моето предаване има
достатъчно фалшиви тревоги,
една любима атомна зима
и всичко най-лошо до дойде...

Избиват ни във влакове,
избиват ни с автобуси,
но истина е, че ние се
избиваме сами помежду си...
Научиха ни на религия,
научиха ни на свобода,
но само за няколко мига
цялата ми идея умря...

Господи,
искам да съм демагог,
да владея със слово тълпите,
понякога в думите плодовити
се крие моят вътрешен Бог!
Това, за което те са сърдити
на мен, е че съм жесток,
но нима може лъжите красиви
да ни вкарат в опасен порок?
И да правя, каквото си искам,
твърде много ли трябва да казвам,
всичко, което днеска измисля,
утре съдбата да го доказва?

Избиват ни във влакове,
избиват ни с автобуси,
но истина е, че ние се
избиваме сами помежду си...
Научиха ни на религия,
научиха ни на свобода,
но само за няколко мига
цялата ми идея умря...

Господи,
искам да съм дори и теб,
докато те ползват като оправдание,
аз да продължавам напред,
всяко мое ново занимание, нов късмет
да е някъде там на небето,
и който иска да вярва -
за мен,
това, което хората казват,
винаги ще звучи фалшиво.
Защото моята сила е в думите.
Философско? Дори красиво?
Не, по-скоро тъжната глупост на хората...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...