Господи,
искам да съм журналист -
с няколко думи прости,
да променям животи,
най-мощно оръжие - белия лист,
и ако никой не задава въпроси,
с гордост да кажа "Аз победих"
Не ми трябва внимание,
нито да виждам на живота красотата,
всяка мъка, всяко терзание,
да превръщам в пир за душата.
И ако още някой жив остане,
нека в моето предаване има
достатъчно фалшиви тревоги,
една любима атомна зима
и всичко най-лошо до дойде...

Избиват ни във влакове,
избиват ни с автобуси,
но истина е, че ние се
избиваме сами помежду си...
Научиха ни на религия,
научиха ни на свобода,
но само за няколко мига
цялата ми идея умря...

Господи,
искам да съм демагог,
да владея със слово тълпите,
понякога в думите плодовити
се крие моят вътрешен Бог!
Това, за което те са сърдити
на мен, е че съм жесток,
но нима може лъжите красиви
да ни вкарат в опасен порок?
И да правя, каквото си искам,
твърде много ли трябва да казвам,
всичко, което днеска измисля,
утре съдбата да го доказва?

Избиват ни във влакове,
избиват ни с автобуси,
но истина е, че ние се
избиваме сами помежду си...
Научиха ни на религия,
научиха ни на свобода,
но само за няколко мига
цялата ми идея умря...

Господи,
искам да съм дори и теб,
докато те ползват като оправдание,
аз да продължавам напред,
всяко мое ново занимание, нов късмет
да е някъде там на небето,
и който иска да вярва -
за мен,
това, което хората казват,
винаги ще звучи фалшиво.
Защото моята сила е в думите.
Философско? Дори красиво?
Не, по-скоро тъжната глупост на хората...