15 jun 2017, 12:24

Д а бъде красиво

  Poesía » Civil
608 1 10

Гледам ви в очите, мъже и жени,

в ушите ми силен писък звучи.

Барутен дим да стои в сянка и спомен,

мъката в душата, товара огромен.

 

Къде остана вярата в доброто,

навярно безмълвно догаря в злото.

Юмрукът свит брои и пак брои

кой гладен и жаден тук още стои.

 

Гладните сами в забоя,

няма радост, надежда, без хляб в строя.

Уж демократ всичко урежда.

Отворете очи, хора, кой ви поглежда?

 

Мъждукаща вяра пак се разгаря,

гръд мъжка и мисъл човешка отваря.

Животът за радост и обич на всички по света.

Дните ще светят, ще отмира всяка клевета.

 

Морският бриз с прохлада ще окъпе човека.

Да има живот, да изпълни с радост века!

Свободата да е свобода, да бъде красиво,

поколенията да вървят напред щастливо.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...