Търкаля се животът – прясна пита –
по нанадолнище, по равно, по баир.
Сърцето плод завързва без да пита
и любовта превръща в синкав вир,
във който лягат страсти и съмнения,
раздели, срещи, радости, вини,
престорено горчиви извинения
и изневяра, дето не сладни.
Проплаква дъжд. И смеят се звездите.
Светът е малък. Аз-ът е висок.
Животът ни е просто топла пита.
Последното парченце е за Бог.