***

Търкаля се животът – прясна пита –

по нанадолнище, по равно, по баир.

Сърцето плод завързва без да пита

и любовта превръща в синкав вир,

във който лягат страсти и съмнения,

раздели, срещи, радости, вини,

престорено горчиви извинения

и изневяра, дето не сладни.

Проплаква дъжд. И смеят се звездите.

Светът е малък. Аз-ът е висок.

Животът ни е просто топла пита.

Последното парченце е за Бог.