Самодива (Вики)
535 5962
28 mar 2008, 15:03

*** 

  Poesía
755 0 5
Светъл празник предчувства града -
хора весели, глъчка голяма
и прибира се всеки в дома,
а духът, вечно търсещ, дом няма.

Строг затвор е за него света,
тъмничари безмълвни - стените,
всичко в мен пак крещи "свобода",
мрак потискащ гаси светлините.

И пак в себе си търся искра,
сила търся на жрица прастара,
за да стопля човешка душа,
да събудя надежда и вяра.

Ще направя в сърцето си храм
без икони, със свещ пред олтара
и горящи искри ще раздам -
огън жив всеки сам да запали.

Да го носи в гръдта си дори
тиха болка в очите да дреме
и от него на друг да дари,
щом протегне ръка да го вземе.

Никой, знам, не остава във храм -
идва търсещ, след миг си отива,
но любов на света ако дам,
аз ще мога да бъда щастлива!

© Вики Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Стиховете ти грабват. Това е стил който ми допада много. Лъха човещина.
  • И пак в себе си търся искра,
    сила търся на жрица прастара,
    за да стопля човешка душа,
    да събудя надежда и вяра.

    Браво!!!
    Колко много сила и обич трябва да има твоето сърце, за да роди такива слова-с възхищение и много усмивки!!!
  • "...а духът, вечно търсещ, дом няма..."
    поздрав!
  • Нека си щастлива,мила!Пожелание от сърце!Прегръщам те!
  • Чудесно е, харесва ми символиката ти!
Propuestas
: ??:??