Самодива (Вики)
535 5962
28.03.2008 г., 15:03 ч.

*** 

  Поезия
757 0 5
Светъл празник предчувства града -
хора весели, глъчка голяма
и прибира се всеки в дома,
а духът, вечно търсещ, дом няма.

Строг затвор е за него света,
тъмничари безмълвни - стените,
всичко в мен пак крещи "свобода",
мрак потискащ гаси светлините.

И пак в себе си търся искра,
сила търся на жрица прастара,
за да стопля човешка душа,
да събудя надежда и вяра.

Ще направя в сърцето си храм
без икони, със свещ пред олтара
и горящи искри ще раздам -
огън жив всеки сам да запали.

Да го носи в гръдта си дори
тиха болка в очите да дреме
и от него на друг да дари,
щом протегне ръка да го вземе.

Никой, знам, не остава във храм -
идва търсещ, след миг си отива,
но любов на света ако дам,
аз ще мога да бъда щастлива!

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стиховете ти грабват. Това е стил който ми допада много. Лъха човещина.
  • И пак в себе си търся искра,
    сила търся на жрица прастара,
    за да стопля човешка душа,
    да събудя надежда и вяра.

    Браво!!!
    Колко много сила и обич трябва да има твоето сърце, за да роди такива слова-с възхищение и много усмивки!!!
  • "...а духът, вечно търсещ, дом няма..."
    поздрав!
  • Нека си щастлива,мила!Пожелание от сърце!Прегръщам те!
  • Чудесно е, харесва ми символиката ти!
Предложения
: ??:??