5 feb 2008, 18:51

* * *

  Poesía
903 0 1

Да, аз плаках и навярно пак ще плача,

но болката е подсладена с твойте устни.

За ден щастлива съм, а после бавно гасна

и само мъката лежи на мойте плещи.

 

Да, аз обичам те и страдам,

в пепел се превърна с тебе моята душа,

но все тъй въглен там останал

тлее и разгаря обичта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тоня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Да, аз плаках и навярно пак ще плача,

    но болката е подсладена с твойте устни."

    Най-коварна е тая болка, от нея най-трудно се бяга. ПОнякога, защото ни харесва, понякога, защото нямаме воля, понякога любовта е твърде силна...

    Прекрасен стих! Поздрави!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...