Неудовлетворена, над покривите срамежливи, тишина -

обвила кестена, създал приложната палитра,

с която вятърът (моят показател странен)

рисува бавно... Нетрайна и отминала картина: 

Опрели гръб, една девойка и остарялото дърво

разговарят в унес - сред капчици роса.

И художникът, поспрял за малко

да послуша думите-листа. 

Небето жълто сипе воден прах

по клоните, страните нейни,

протегнати - две малки шепи, в тях

се смесват сълзите разноцветни. 

Безсилен, зад стъклото мокро наблюдава

монолога таен в парка на града

уморен и още повече смален човек,

един човек, когото вече не познавам.