5 abr 2017, 1:42

Да бе пиеса, а то живот 

  Poesía » Otra
442 1 4

Да бе пиеса, щях да те играя,
а то живот, от някъде донесен.
Помисля си, че вече всичко зная
и почва нова, непозната песен.

 

Сверявам се понякога с звездите,
но утрото слънчасва вернотата.
И не актьор, а май съм само зрител
в краткия живот наречен театър.

 

Тъкмо хвана нещо от сюжета
и действието рязко се извърта.
Декорът се оказва самолетен,
а сцената е съща като първата.

 

Пак конфликт, разплитане, задачи.
Краят все прилича на начало.
Гримът обаче, нищичко не значи.
Гримът се вижда само в огледало.

 

И лошите си тръгват със аплауз.
Добър до лош се кланят на финала,
ала завесата, тя никога не пада
и все е пълна зрителната зала.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??