Да бе пиеса, а то живот
Да бе пиеса, щях да те играя,
а то живот, от някъде донесен.
Помисля си, че вече всичко зная
и почва нова, непозната песен.
Сверявам се понякога с звездите,
но утрото слънчасва вернотата.
И не актьор, а май съм само зрител
в краткия живот наречен театър.
Тъкмо хвана нещо от сюжета
и действието рязко се извърта.
Декорът се оказва самолетен,
а сцената е съща като първата.
Пак конфликт, разплитане, задачи.
Краят все прилича на начало.
Гримът обаче, нищичко не значи.
Гримът се вижда само в огледало.
И лошите си тръгват със аплауз.
Добър до лош се кланят на финала,
ала завесата, тя никога не пада
и все е пълна зрителната зала.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
