23 nov 2006, 20:38

Да бях... (5)

1.9K 0 16
Да бях ти казала, че си фантазия,
мъжът на моите мечти...
Но тази моя откровеност (мразя я)
изхили се нахално: Точно ти?!
Да бях ти казала, че ми харесва
татуировката кичозна на ръката...
Неее, по-добре да ме обесят,
отколкото да изрече това устата.
Да бях ти казала, че Дон Жуан
в сравнение със теб е пубертет...
Но не! Зашлевих те без капка срам
с един не много поетичен епитет.
Да бях ти казала, че си мъжа,
чиято близост хич не ми е чужда...
Ега ти опашатата лъжа!
Поет ли? Хайде, няма нужда!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно Забелязвам все повече от както чета твоите стихове че ти си един много прям човек които не се страхува да казва истината в очите на хората такава каквато е
    Да бях ти казала, че Дон Жуан
    в сравнение със теб е пубертет...
    Но не! Зашлевих те без капка срам
    с един не много поетичен епитет.
    Прекрасно
  • Поет ли? Хайде, няма нужда!
    ---------------
    А, така
  • Хе-хе-хе, хайде няма нужда... Див смях и настроение!
  • много усмивки за вас и весело настроение
  • !!!
    Пу,пу да не ти е уруки на писането

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...