dodic (Деян Димитров)
266 1705
1 mar 2007, 18:25

Да бъда малък 

  Poesía
880 0 9

 

 

Как искам пак да бъда малък,

тъй както някога, преди,

в небето да се вглеждам до припадък,

да изброявам грейнали звезди.

 

Как искам пак със пълна пазва,

със джанки кисели, растящи край реката,

измислени истории до късно да разказвам,

на стълбите пред нас, с тайфата.

 

Как искам с празните бутилки

да тичам пак за жълта лимонада,

да стискам в шепа жълтите стотинки,

очаквайки ги много за награда.

 

Как искам във кибритена кутия

да затварям черни буболечки,

а после с врява, с олелия,

пред момичетата да се перча.

 

Искам даже да се сбия

за стъкленото си любимо топче,

и щом наскачат бабички, комшии,

като магаре да рева - нарочно.

 

Как искам пак да бъда малък,

дори за миг да отново да изпитам,

невинния и детски пламък,

че времето така отлита.

 

 

 

 

 

 

 

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубави времена бяха, детски.
    Благодаря.
  • Поздрави, Деяне!!! Върна ме в спомените!!!
  • Еййй....натъжи ме с този твой стих!
  • Ей, и аз искам!!!

    Поздравявам те!!!
  • открих себе си като малка,открих и желание да се върна като теб, истинско е ....6
  • Завладяващо настроение и детска прелест! Браво!
  • Браво! Браво
  • Такава усмивка предизвика този стих!
    Кой не си спомня за прекрасните детски дни!?
    Толкова ми е близко,това което си на писал!
    Поздрав!
  • И аз! Как и аз искам отново да бъда малка!
    Браво, Деяне! Описал си така прекрасно детските трепети и невинни копнения! Върна ме за миг в моето детство... Усмивки!
Propuestas
: ??:??