Да бъда малък
Как искам пак да бъда малък,
тъй както някога, преди,
в небето да се вглеждам до припадък,
да изброявам грейнали звезди.
Как искам пак със пълна пазва,
със джанки кисели, растящи край реката,
измислени истории до късно да разказвам,
на стълбите пред нас, с тайфата.
Как искам с празните бутилки
да тичам пак за жълта лимонада,
да стискам в шепа жълтите стотинки,
очаквайки ги много за награда.
Как искам във кибритена кутия
да затварям черни буболечки,
а после с врява, с олелия,
пред момичетата да се перча.
Искам даже да се сбия
за стъкленото си любимо топче,
и щом наскачат бабички, комшии,
като магаре да рева - нарочно.
Как искам пак да бъда малък,
дори за миг да отново да изпитам,
невинния и детски пламък,
че времето така отлита.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
