Да бъда свобода...
Молих се безсрочно,
стъпила на дъното.
Ръфаща порочност
над водата чакаше.
Присъствие задочно,
силно на бездумие,
гибелта ми скорошна
само я протакаше...
В сила бях облечена,
само пред очите ти,
исках трона да деля с теб.
Иначе съблечена
от хищността на дните ти
бях вкаменелост...
в буца лед.
Сълзи на последствия,
въздух на привършване...
Във водна тленност
ще се изменя...
На теб в наследство
оставям без привързване
последното издишване...
Да бъда свобода...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ниела Вон Todos los derechos reservados
