3 jul 2008, 21:03

Да бъда свобода... 

  Poesía
407 0 3

Молих се безсрочно,

стъпила на дъното.

Ръфаща порочност

над водата чакаше.

Присъствие задочно,

силно на бездумие,

гибелта ми скорошна

само я протакаше...

В сила бях облечена,

само пред очите ти,

исках трона да деля с теб.

Иначе съблечена

от хищността на дните ти

бях вкаменелост...

в буца лед.

Сълзи на последствия,

въздух на привършване...

Във водна тленност

ще се изменя...

На теб в наследство

оставям без привързване

последното издишване...

Да бъда свобода...

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Аплодирам!!!
  • Си!
  • "Иначе съблечена

    от хищността на дните ти

    бях вкаменелост...

    в буца лед."

    А толкова е трудно оковите на навика
    да махнеш и да се преструваш след това,
    че тежестта им не усещаш всячески
    като цена за тази свобода...

    АПЛОДИРАМ!!!

Propuestas
: ??:??