Da Capo al Fine*
живее ми се въпреки гнева
(все нещо грешно ще повторя)
с великата вселенска синева
(обичам я; не искам да умра;
тя винаги ме гледа изотгоре)
избрах си я да ме притиска
(болезнено се свивам в правилата)
в изтръпналите ми очи мълчи
и меси хляб без сол сълзата
пълзя по мравешки в пътеките
човешки; примъквам като ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.