14 ago 2013, 13:38

Da Capo al Fine* 

  Poesía » Otra
476 0 6


Da Capo al Fine*

 

живее ми се въпреки гнева

(все нещо грешно ще повторя)

с великата вселенска синева

(обичам я; не искам да умра;

тя винаги ме гледа изотгоре)

избрах си я да ме притиска

(болезнено се свивам в правилата)

в изтръпналите ми очи мълчи

и меси хляб без сол сълзата

пълзя по мравешки в пътеките

човешки; примъквам като

зимнина поуките на всичките

си грешки; изгризвам ги

когато падне вечната тъга

над земния сезон на чудесата

а после идва с ярост смелостта-

гладът ме връща към живота

 

* повторение от началото до обозначението за край

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??